Есенна тъга

Падат листенца и вятър подухва
по пустите улици на старият град,
предало се вече лятото рухва,
есента птристига цялата в хлад!

Тебе те няма сега да ме сгрееш,
отиде далеч без път и посока
няма надежда сега да се върнеш
взе те съдбата зла и жестока!

Този есенен ден, хаотичен
навява мил спомен за теб,
уморен вечер заспивам скептичен,
че ще намеря жена като теб!

Обичах те тъй мило и свято,
тъй както никой преди,
остана в сърцето ми болка която
завинаги там за теб ще гори!

Пълни със сълзи очите поглежат
поднасям ти клонче чемшир,
мислите скръбни дупка прояждат
почивай, мила принцесо във мир!

26.07.2011г.
 

Njama da taguva-TUK sam za NEGO -OBI4 MOJA-TARSJA oshte po-preki patishta kam pove4e blizost s EDIN...liubimoto mi 4ove4e